Twitter

Дирекцията на ПП "Странджа" планира възстановяване и подобряване състоянието на находищата на кримски чай в парка. 

За целта от екипа на обмислят да отглеждат екземпляри от вида в специализирания разсадник на дирекцията в местност Качул, съобщиха от пресцентъра на природния парк, цитиран от gramofona.com. 

В последствие, отгледаните в разсадникови условия индивиди, ще бъдат разселени в съответните естествени находища на парковата територия. 

При произвеждане на достатъчно като брой и количество индивиди в разсадника в бъдеще, те ще могат да бъдат достъпни и предоставяни за ползване на местни жители, гости на парка и други заинтересовани лица.

Кримският (странджански) чай е едно от най-редките растения в България. В някои места е наричан с не особено привлекателното име "миризлив бурен" (Sideritis syriaca), информират още специалистите от парк „Странджа”. В страната той е оцелял в диво състояние само в рамките на 3 находища около Малко Търново. По литературни данни преди се е срещал и в крайморска Добруджа, но се счита, че в наши дни вече е изчезнал от там. На север извън страната обхватът на ареала му достига до п-в Крим, откъдето е името му.

Кримският чай е много близък генетично с популярния и особено ценения на билковия пазар мурсалски (пирински) чай (Sideritis scardica), който обаче не се среща в Странджа. Кримският чай засилва имунната система, има антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от редица ракови заболявания, от високо кръвно, атеросклероза, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Някои местни хора казват, че тази билка е естествен стимулант на мъжката потентност, наричат я “странджанската виагра”, но засега тези твърдения още не са научно доказани.

Някои автори смятат, че лечебните свойства на кримския чай са даже по-силни от тези на мурсалския. Поради тази причина той е доста търсен от местни жители и гости на Странджа, като за целта много от местните хора го отглеждат по дворовете и къщите си в култивирано състояние. Именно това спасява последните оцелели естествени находища на вида от човешката преса, при събиране на растения за лечебни цели от тези находища.